Забележителности във Видин

Исторически музей "Конака"

Сградата е значително видоизменена в процеса на историческото си развитие. Първоначално вероятно е била едноетажна с проходи в двете посоки, пресичащи се под прав ъгъл в средата.В централнато й част се издигало кулообразно помещение-наблюдавателница на пожарната охрана.Турците използвали сградата за полицейско управление , а к ъм 70-те години на 19 век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението е преустроена ,като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура . През 1956 г. сградата е превърната в музей. Днес в нея са разположени експозициите на Регионален исторически музей-Видин по археология и история на България 15-19 век. "Конакът" се намира в централната градска част на Видин. Пред него е оформена паркова зона за почивка.

Средновековен замък "Баба Вида"

Средновековният замък "Баба Вида" е изграден върху основите на античната крепост"Бонония". Предполага се, че в края на 10 век замъкът вече е построен и за строежа са използвани каменни блокове от разрушени римски крепости"Бонония" и "Рациария". Основните му части са:отбранителна-състояща се от крепостни зидове,кули,заобиколени с ров и жилищно-стопанска,която е заемала предимно вътрешните пространства. Впоследствие замъкът е бил преправян и разширяван многократно. През периода 13-14 век той е придобил завършен вид като строително съоражение, предназначено за седалище на областта и жилище на нейният владетел. През Средновековието той е имал 10 кули-4 ъглови и 5 странични, свързани с вътрешна оградна стена,дебелината на която е около 2,2 м., а на външната крепостна стена е изградена една входна кула, която е охранявала подвижния мост. Височината на вътрешните кули е била 16м. Ровът около крепоста е с дълбочина 4м.,а ширината му е около 6м. Строежът е характерен за Втората българска държава – каменни блокове и тухли, споени с хоросан.Не е спазван определен ред при подреждането им. Замъкът "Баба Вида" се намирал в средновековния град Бъдин, който от края на XI век бил преименуван в Бдин. Градът бил център на отделна административна област, а след приемането на християнството е станал седалище на епископа. През 1003 год. градът е обсаден от Василий I I Българофион и след осем месечна обсада бил превзет. Освобождава се през 1195 год. и започва т.нар. период на Втората българска държава, през който период градът изживява своето бурно развитие като център на икономически и политически подем. Около 1280 год. в него управлявал деспот Шишман, чиито потомци заели Търновския престол и станали царе на Българската държава. След смъртта на деспот Шишман властта преминала в ръцете на сина му Михаил Шишман. В един венециански документ от 1313 год. се споменава официалната му титлеа деспот на България, господар на Бдин. През 1323 год. Болярския съвет избира деспот Михаил Шишман за цар на България. Михаил Шишман загива на 28 юли 1330 год. в битката при Велбъжд. На престола се възкачил Иван Александър, който е племенник на Михаил Шишман.В началото на царуването му Бдинското деспотство било присъединено към Търновската държава. Иван Александър имал двама сина – Иван Срацимир от първия си брак с Теодора, дъщеря на влашкия войвода Йоан Бесараб и Иван Шишман от втория си брак с еврейката Сара, която се покръства и приема името Теодора. По-големият му син Иван Срацимир става съуправител в Северозападна България с център Бдин. Но през 1360 год.в Търново бил провъзгласен за български цар, по-малкият син на Иван Александър – Иван Шишман. След смъртта на бащата през 1371 год. Ива Срацимир скъсал отношенията с Търновското царство и се обявил за самостоятелен владетел до падането на Бдин под Османско владичество през 1396 год. През османския период било извършено и преустройство на замъка " Баба Вида", като той бил пригоден за използването на огнестрелно оръжие. Това се вижда от амбразурите, изградени във външната крепостна стена, а част от кулите били разрушени и превърнати в контрафорси и бастиони. Помещенията във вътрешния двор са преобразени в складове за боеприпаси и казармени помещения. В този вид крепостта е запазена до днес.

Храм "Св. Великомъченик Димитрий"

След построяването на Видинската крепостна система "Калето" българите не можели да използват църквите в укрепения град по време на големите християнски празници Коледа и Великден. Това наложило строеж на нов храм, който носел името на солунския великомъченик Димитрий и в скоро време се оказал средище на културния и духовен живот на българите. На 6 декември 1868 год. в него за пръв път се служело тържество от български архиерей на български език. От тогава този храм става катедрала на Видинския митрополит Антим, който по-късно е избран за български екзарх. Поради износеността на дървената конструкция се пристъпва към строителство на нов храм. Планът му е изработен през 1885 год. от Уста Генчо Кънев, когато е положен и първия камък. В основата му са положени 2200 надгробни плочи от старите видински гробища. Поради избухването на Сръбско-българската война строителството е прекъснато до 1889 год.Съществува мнение,че за завършване на храма е поканен италианският архитект Бахнани. На 26 октомври 1900 год. в деня на храмовия празник, е отслужена и първата литургия в него. Църквата е напълно готова и изографисана през 1926 год., когато се състояло и нейното тържествено освещаване. Стенописите са направени от Господин Желязков. Особено впечатлява сцената "Цар Петър изпраща дарове на Иван Рилски", в която присъстват лицата на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, както и на Тодор Александров. Катедралната църква "Св.Великомъченик Димитрий" е втората по големина след храм-паметника "Св.Александър Невски" в София. Тя има кръстокуполен план с три надлъжни и един напречен кораб, върху който е изградена многообемна композиция. Вътрешните пространства са внушителни. Височината на централния купол е 33 метра. Храмът е разположен в централната градска част, в паркова среда.

Художествена галерия "Никола Петков"

Сградата е строена за военен клуб. След съответни преустройства през 1963 год. в нея е открита художествена галерия. Тя носи името на един от големите български художници, роден във Видин. В нея се съхраняват около 1500 творби от цял свят. Намира се в началото на крайдунавския парк, в непосредствена близост до общински драматичен театър.